ЛЮБОПИТНО

Луис Комфорт Тифани (18.02.1848-17.01.1933, Ню Йорк) е американски художник, химик, стъклар и един от най-известните дизайнери в областта на изкуствата и занаятите, работещи в стил Арт Нуво.

Тифани завършва Военната академия в Пенсилвания, но страстта към изкуството го кара да учи и в Националната академия по дизайн в Ню Йорк. .През 1885 г. създава собствена компания Tiffany Glass Company (по-късно Tiffany Studios). Художникът въвежда нова техника на стъклопис, като заменя грубото олово с медно фолио при свързване на парченцата стъкло. Смело експериментира с артистичните и функционални възможности на стъклото и комбинира няколко цвята в ирисцентното стъкло, създавайки нов, триизмерен ефект на витража. Иновативните технологии, заедно с очарованието на Арт Нуво, бързо правят Тифани международно известен и лидер в интериора с декоративно стъкло.

Първата лампа Tiffany се появява на пазара през 1885 г. и веднага се превръща в хит. Най-емблематичната лампа на Tiffany Studios е Tiffany Wisteria. За нейната изработка са изрязани близо 2000 стъклени парчета. През 2010 г. Tiffany Wisteria е продадена на търг за сумата от 1 565 000 долара. Кръстени на своя изобретател, тези емблематичните осветителни тела се характеризират със своите сложни органични шарки, красиви мотиви, хармонична цветова палитра и финни детайли. Повече от век след дебюта си, лампите Tiffany остават все така актуални и ценни, внасящи изисканост и красота във всеки дом.

"Градината на мечтите", студио Тифани

„Градината на мечтите” е огромна стъклена мозайка, проектирана от художника Максфийлд Париш (1870-1966) и изпълнена от Луис Комфорт Тифани, за фоайето на издателство Къртис във Филаделфия. "Градината на мечтите" е произведена от Tiffany Studios през 1916 г., като са използвани над 100 000 парчета стъкло в 260 цвят. Всяко стъкло е ръчно изработено до съвършенство.

През юни 1998 г. Garden of Dreams е продадена на собственика на казино Стив Уин, който планирал да я изпрати в Лас Вегас. Историци и журналисти от Филаделфия, художници и особено Лигата за защита на изкуствата, протестират срещу това и благотворителният тръст Pew се съгласява да предостави 3,5 милиона долара на Академията по изкуствата в Пенсилвания, за да закупи уникалното произведение. Творбата вече е собственост на Академията на Пенсилвания и е поставена в законния си дом, във фоайето на издателство Къртис - Филаделфия.

детайл от "Градината на мечтите"

Чикагски културен център, Чикаго, Илинойс, САЩ

зала Престън Брадли Хол

След завършване на реставрацията през 2008 г. на най-големия в света стъклен купол на Тифани, днес той може да се види в пълния му блясък такъв, какъвто е бил на 11 октомври 1897 г., когато сградата е открита като първата обществена библиотека в Чикаго. Естествената светлина блести през стъклото и променя фините цветове на реставрираното стъкло минута след минута.

Огромният стъклен шедьовър в Чикагския културен център е с диаметър 12 метра и се простира на повече от 100 кв. м. Съдържа около 30 000 парчета опалесцентно стъкло изрязано във формата на рибени люспи, разделени в 243 панела, поддържани от богато украсена рамка. При възстановяването на великолепния полупрозрачен купол, панелите са разглобени, така че всяко парче стъкло да може да се почисти на ръка и да се поправи. Въпреки, че сградата се оценява на 2 000 000 долара, само куполът в момента се оценява на около 35 000 000 долара.

В центъра на купола има голяма стъклена розета, заобиколена от знаците на зодиака, а около него е изписан цитат от английския писател и политик Джоузеф Адисън:

„Книгите са наследството, което един велик гений оставя на човечеството и то се предава от поколение на поколение”.

В ъглите на големите арки, изцяло покрити с деликатна мозайка, са вградени символи на ранни книгоиздатели от 15-ти и 16-ти век. Тези символи са като търговска марка, с които са идентифицирали техните произведения.

Куполното стъкло, всички осветителни тела, стенни аплици, полилеи и декоративна мозайка са направени от Tiffany Glass & Decorating Company от Ню Йорк. Те са произведени в студиото на Тифани от женския отдел за рязане на стъкло, ръководен от Клара Дрискол.

Катедрала „Свети Михаил”, Ковънтри, Англия

Катедралата в Ковънтри, известна още като катедралата „Свети Михаил”, се намира в едноименния град в графство Уест Мидландс, Англия.

След като готическата църква от края на 14-ти век е бомбардирана по време на Втората световна война, е взето решение руините, външната стена и кулата, да бъдат запазени и до тях да бъде построена нова катедрала като символ на възпоменание. След проведен през 1950 г. конкурс за дизайн на сградата, от представените над 200 проекта е избран този на Базил Спенс. На 23 март 1956 г. английската кралица Елизабет II полага основния камък на новата катедрала, която е осветена на 25 май 1962 г.

Интериорът на църквата е известен с големия си гоблен, изобразяващ Исус Христос и с абстрактните витражи на нейния баптистерий, дело на Джон Пайпър. Този стъклопис се състои от 198 ярко оцветени стъклени панела, вариращи от бяло до най-наситените цветове. Според автора, стъклото се нуждае от ослепителен цвят и абстрактен модел, за да се постигне единство. Той създава прозореца от хиляди парчета стъкло с различни размери, за да реализира своята идея - визуална променя на пространството.

Впечатляващи са витражните прозорци изработени от Ейнар Форест, които са подарък за църквата от народа на Швеция. Те са забележителни с използването на традиционни техники за стъклопис в поразително достъпен и модернистичен стил.

Трябва да се отбележи и големия западен прозорец, известен като Екранът на светиите и ангелите. Това творение на Джон Хътън в експресионистичен стил е гравирано директно върху стъклото. Летящите ангели добавят силно усещане за движение, радост и ликуване.

Така катедралата „Св. Михаил” става известна като дом, който притежава грандиозен набор от средновековни и съвременни витражи.

Катедралата Нотр Дам дьо Реймс, Франция

Катедралата Нотр Дам дьо Реймс е фантастичен пример за великолепието на готическа архитектура и изкуство във Франция. Първият камък на сегашната катедрала е поставен на 6 май 1211 г. През далечната 496 г. в църквата, намираща се на това място, е кръстен и първият крал на франките, Хлодвиг. В катедралата са короновани почти всички крале на Франция от Луи VIII до Чарлз X. Тук Жана д'Арк е придружавала до трона Шарл VII.

Устояла на вековете, катедралата в Реймс е била силно повредена след безмилостно бомбардиране от германците по време на Първата световна война. Реставрационните работи започват през 1919 г. и продължават 20 години. За възстановяването на този паметник на френското наследство допринася и Джон Рокфелер - младши.

Катедралата притежава едни от най-богато украсените розетни прозорци над входните врати, витражи, които предлагат истински визуален спектакъл от цветната светлина, пророци и крале.

Успешно реставрирани са витражите от 13-ти век - големият розетен прозорец на главната фасада, посветен на Богородица, розетата на южния вход „Възкресение Христово”, на северния – „Сътворението” и високите прозорци на кораба.

Три нови стъклописа за един от параклисите се изработват от френския художник Марк Шагал, прозорците са монтирани през 1974 г. и заменят, датиращите от деветнайсети век.

През 2011 г. германският художник Ими Кньобел създава 6 витража за катедралата и така подсилва съвременното творчество в храма. Авторът залага на цвета на стъклото („цветът дава качество, тежест и баланс") и създава симбиоза между старото и новото. Витражите му са абстрактни композиции съчетаващи жълто, синьо и червено в 9 нюанса. Четири години по-късно, Арт фондация спонсорира създаването на още три негови витража за параклиса на Жана д'Арк. Дизайнът им е идентичен, но цветната гама е разширена до двайсет и седем нюанса. Творението на Кньобел обхваща площ от 64 кв.м и се изработва от майсторска стъкларска работилница в Таунусщайн, Германия.

Катедралата е световно известна и с това, че има най-много статуи на фасадата си - над 2300.

През 1991 г. Нотр Дам дьо Реймс е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Нотр Дам дьо Реймс

Марк Шагал

фрагмент, Марк Шагал

параклис Жана д`Арк, витражи на Ими Кньобел

фрагмент, Ими Кньобел

настолна лампа "Глициния", студио Тифани

Тази забележителна настолна лампа "Wisteria" на Tiffany Studios, Ню Йорк, е проектирана през 1901 г. от Клара Дрискол, дизайнер в фирмата в продължение на около 20 години. Лампата е изработена под нейно ръководство от женския отдел за рязане на стъкло, известен още като „Момичетата на Тифани”. Луис Тифани е вярвал, че жените имат по-добро усещане за цветовете, отколкото мъжете.

"Wisteria" е изключително фина и необичайно рядка лампа, съставена от палитра от цветове на глициния в нюанси на синьо, зелено, кремаво и бяло, които се спускат каскадно надолу по абажура. Цветовете са заобиколени от листа в различни нюанси на зелено и са деликатно осеяни с "конфети" стъкло, което им придава допълнителна триизмерност. Абажурът завършва с решетъчен връх, изобразяващ клони и стъбла на лоза от глициния. Основата е патиниран бронз, проектирана да изглежда като ствол на дърво глициния.

Лампата, превърнала се в символ на Арт Нуво, никога не е била масово произвеждана. До март 1905 г. са направени около 123 екземпляра. Съставена е от близо 2 000 малки парчета стъкло, което я прави изключително трудоемка за производство. През 1906 година се е продавала за 400 долара, което се равнява на средния годишен доход на американски работник за този период. През годините, лампите на Тифани студио не стават по-достъпни. През 2013 г. Sotheby's продава оригинална лампа Tiffany Wisteria за 1,56 милиона долара.

Клара Дрискол (1861-1944)

Докато лампите Тифани са добре известни, приносът на жените дизайнери е признат едва наскоро. Много жени, включително и Клара Дрискол (1861-1944), изиграват решаваща роля в дизайна и създаването на шедьоврите на Tiffany Studios. В продължение на много години Дрискол ръководи женския отдел за рязане на стъкло, известен като „Момичетата от Тифани“.

Родена в Талмадж, Охайо, Дрискол се обучава в училище по дизайн в Кливланд, а през 1888 г. се премества в Ню Йорк и завършва института по изкуства Метрополитън. В Ню Йорк Клара бързо си намира работа в Tiffany Glass Company и остава да работи там в продължение на повече от 20 години.

Въпреки, че има снимки на Клара, дълго време информацията за нея е оскъдна. Това, което я прави по-известна след около 60 години след смъртта й, са личните й писма до по-малки й сестри и майка им. Писмата предоставят единствения известен разказ от първо лице за ежедневния живот в Tiffany Studios. Нейните описания в тях хвърлят повече светлина за живота на средната класа в Америка в началото на ХХ век, и по-специално за жените, които се осмеляват да отидат в големия град, за да изкарват прехраната си.

Дрискол проектира повече от 30 лампи за Тифани. Сред тях е лампата Dragonfly, която се продава за 250 долара (днес около 9000 $) и за която Клара е отличена с бронзов медал на Световния панаир в Париж през 1900 г. Не по-малко скъпа и популярна лампа, проектирана от дизайнерката е настолната лампа Wisteria, произведена през 1905-1906 г. и продавана за 400 долара.

През 1904 г. Клара е представена в пресата като една от най-добре платените жени в Съединените щати. Сумата, която новинарската статия съобщава за печалбите й е $10 000.

настолна лампа "Водно конче"

настолна лампа "Глициния"

настолна лампа "Нарцис"

катедралата в Аугсбург, Германия

Практиката на оцветяване на стъкло за декоративни цели датира от древен Рим, но се приема, че най-старите оцелели витражи, които са все още на мястото си, са прозорците на катедралата в Аугсбург, Германия. Първоначално църквата е построена през 11-ти век в романски стил, но през 14-ти век е направено разширение в готически стил. Романската част от катедралата е започната през 1043 г. от епископ Хенри III и е завършена през 1065 г. Двете високи кули, които могат да се видят от почти всяка точка на града, са завършени през 1075 г.

Витражите са портрети на пророците Давид, Моисей, Данаил, Йона и Осия, разположени в южния клирос. Точният произход на стъклописа е широко спорен. Някои историци смятат, че стъклените прозорци са били създадени през 1065 г, когато катедрала е осветена. Независимо от точната им възраст, античните витражи са на близо 1000 години и продължават да привличат посетители от цял свят, които искат да зърнат тези мистериозни и невероятно красиви древни произведения на изкуството. Смята се, че портретите на пророците са част от по-голяма серия от витражи, които не са оцелели. В църквата се намират и по-нови средновековни витражи (1330–1340 г.). Те показват различни библейски сцени, както и сцени от живота на Дева Мария.

По време на Втората световна война катедралата претърпява сериозни щети. За щастие стъклописът е избегнал това унищожение.

цар Давид

пророк Моисей

пророк Данаил

имението Лорелтън Хол, 1905 г.

Луис Тифани създава много интериори за имения на най-богатите хора в Америка, обществени сгради, хотели, ресторанти, църкви. Проектира помещения с различно предназначение, мебели, асансьори, фонтани, огледала, врати, прозорци и много други. Дизайнерът хармонично съчетава Арт Нуво с готика, с изкуството на арабските страни и стила на венецианския разцвет. Върхът на дизайнерския му талант обаче е Лорелтън Хол, парково имение от 243 000 m² близо до Ню Йорк. Идеята на Тифани е била имението да се превърне в лятно убежище за художници и занаятчии.

През 1902 г. Тифани започва строителството на голяма къща с 84 стаи, конюшни и градини, за които се твърди, че струват повече от самото имение. Къщата е с подчертано модерен силует за периода. С извисяващата се гледка, имението е оформено от Тифани в сложни, романтично живописни градини и гори, в които са сгушени езера, тенис кортове и плаж. Основните форми на архитектурата са прости, ясни и често абстрактни, върху които Тифани прилага богати декоративни детайли от художествено стъкло, керамика, резбовано дърво и декорации от различни култури, съчетани в уникална комбинация.

Освен с предмети от цял свят, Тифани украсява интериора на имението си и със свои виртуозни изпълнения - мебели, осветителни тела, прозорци, бюра и много други. Прозорецът "Четири сезона", например, който Тифани нарязва на четири панела за всекидневната на Лорелтън Хол, печели златен медал на изложение в Париж през 1900 г., а френското правителство награждава художника с Кавалера на Почетния легион.

В имението Тифани построява и отделни сгради за художествена галерия, училище за художници и параклис Тифани, първоначално подготвен за Световното колумбийско изложение в Чикаго през 1893 г., в чест на 400-годишнината от пристигането на Колумб в Новия свят.

За съжаление, след смъртта на Тифани, имението е продадено от фондацията му, а след пожар през 1957 г. къщата е унищожена. По-голямата част от прозорците и други оцелели архитектурни произведения са спасени от Жанет и Хю Маккийн от Музея на американското изкуство Чарлз Морс, където и днес са изложени за посетители.

панел Пролет от прозореца Four Seasons

панел Лято

панел Есен

панел Зима

Параклис Тифани

Олтар

Параклис Тифани

Полилей, инкрустиран с цветно художествено стъкло, параклис Тифани

Агнес Ф. Нортроп (1857-1953)

Агнес Нортроп е най-известната жена художник в студиото на Луис Тифани, където работи почти 50 години като главен художник. Тя споделя любовта на Тифани към природата и проектира почти всички флорални и пейзажни композиции от витражи според неговите скици като създава и много собствени проекти. Позицията на Агнес в Tiffany Studios е била необичайно привилегирована – подобно на колегите си мъже, тя получава частно студио и международно признание за работата си. За своите дизайни на витражи, Агнес Нортроп е наградена със сребърен медал на световното изложение в Париж през 1900 г.

Производството на различни витражи дава естествено развитие на мозаечните произведения на Тифани. Вдъхновен по време на пътуванията си от красотата и сложните техники на византийската мозайка, той усъвършенства технологията, обогатявайки тази форма на изкуство с невъобразимо количество текстура и цвят. Полупрозрачно стъкло се поставя върху мазилка или метален отразяващ лист. Използването на опал, ирисцентно и характерно Favrile стъкло придава необикновен блясък на произведенията, които първоначално са били използвани в църкви и за паравани за камини. След това те прерастват в пълноценни произведения на изкуството, подобни на живописта, поради много тънките шевове, сякаш нарисувани с молив. В мозаечното изкуство Тифани е имал достатъчно виртуозни конкуренти и може би затова неговите мозайки са по-малко известни.

Тайната вечеря. Мозайката, 6 на 16 фута, е създадена от стъкло Favrile през 1898 г. Инсталирана е в параклиса на клиника Clifon Springs в Онтарио, в памет на основателя на институцията д-р Хенри Фостър.

детайл от мозайката

Стъклена сценична завеса в Palacio de Bellas Artes в Мексико Сити,

изработена от студио Тифани, 1911 г.

„Истинска поема на светлината”, така Л. Тифани определя блестящата мозаечна сценична завеса на Националния театър в Palacio de Bellas Artes в Мексико Сити. Завесата включва повече от един милион парчета опалесцентно стъкло Favrile разпределено в 206 мозаечни панела, изработени за близо 15 месеца в студиото на Луис Комфорт Тифани. Завесата е изложена в Ню Йорк през 1911 г. и година по-късно е транспортирана до Мексико с кораба Монтерей.

Невероятният шедьовър изобразява красив пейзаж на мистичната мексиканска пустина със заснежени вулканични върхове и цъфтяща долина. Многоцветното небе заема половината от изображението като придава дълбочината и реализъм на великолепната стъклена картина.

Мозаечната завеса е единствена по рода си и е с размери 14 на 12 метра. Определена е като голямо постижение в областта на технологиите, включваща иновативен хидравличен повдигащ механизъм и сложна светлинна система. Задържащата конструкция на завесата е с дебелина 32 см и тежи приблизително 22 тона.

Дворец на изящните изкуства, Мексико Сити

театралната сцена

детайл от стъклената завеса

детайл

"Есенен пейзаж", студио Тифани, 1923 г.

„Есенен пейзаж“ е витраж, който е един от върховите творчески постижения на Луис Тифани. С размери 335 см х 260 см, той е произведен от студио Тифани в края на кариерата на своя създател.

Витражният прозорец е в готически стил и изобразява късното следобедно слънце, филтрирано през богатата есенна зеленина. Предполага се, че е проектиран от Агнес Нортроп, известна със своите пейзажи и цветя. В стъклописа не е използвана допълнително боя за детайлите. Те са създадени единствено със стъкло, използвайки пълната гама от цветове, текстура и техники, разработени в студио Тифани. Пъстрата повърхност е постигната чрез набръчкване на стъклото в разтопено състояние, а различните цветови ефекти - чрез вграждане на малки, подобни на конфети стъклени люспи в повърхността.

Въпреки, че прозорецът е поръчан през 1923 г. от Лорен Тоул за имението му в Масачузетс, Бостън, той никога не е бил монтиран. След смъртта на Тоул, прозорецът е закупен от Робърт де Форест, президент на Музея на изкуствата Метрополитън, който го дарява на музея през 1925 г. И днес този великолепен витраж е изложен в Галерия 700 на Американското крило на Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк.

„Цветът за окото е това, което е музиката за ухото“, Луис Комфорт Тифани.

детайл

Луис Комфорт Тифани е онзи рядък случай, в който името става нарицателно за стил в изкуството. Американският художник създава експериментално производство на художествено и декоративно стъкло като основен акцент поставя върху изработването на витражи. В периода на своето творчество Тифани се опитва да направи и редица предмети от бита: лампи, абажури, бутилки за парфюм, вази. Последните напомнят повече за футуристични експерименти, толкова необичайна е техниката на изпълнение.

Вазите Тифани са резултат от творчески съюз на дизайнери, химици и духачи на стъкло. Формите, цветовете и покритията на вазите са вдъхновени от естествения свят. Декоративните произведения изобразяват крехката красота на природата и пресъздават застинали, запомнящи моменти от заобикалящата ни среда. Запознавайки се с творбите на художника, ние виждаме не предмет, а определен момент, увековечен в стъкло: паунови пера, тюркоазени вълни на водата, плясък на риба, играеща под блясъка на слънцето, шепот на разцъфнали листенца.

ВАЗА “ПАУН АВЕНТУРИН" ок. 1926 г

ВАЗА "КИПЪР" ок. 1900 г.

ВАЗА "МАК" ок. 1910 г.

ВАЗА "ДЕЙЗИ" ок. 1912 г.

Мемориална презвитерианска църква в Ричмънд, щата Индиана.

Не е направен изчерпателен списък на оцелелите религиозни произведения на Луис Комфорт Тифани. Те са трудни за проследяване, тъй като във времето, по-бедните църкви са продавали витражите си, за да заплатят разходи за поддръжка и за различни социални и религиозни програми.

Но въпреки това, все още едни от най-известните религиозни творби на Тифани се намират в 48 от най-големите църкви в Съединените щати. Най-голям брой витражи – 62 с над 175 отделни панела, са разположени в Мемориална презвитерианска църква в Ричмънд, щата Индиана.

Изграждането на храма започва през 1904 г. по поръчка на Даниел Рийд и е осветена през 1906 г. Рийд е финансист, индустриалец и благодетел, който осигурява средствата за сградата - 295 000 долара, които днес се равняват на над 7 млн. долара. По-голямата част от интериора на църквата и всички нейни витражи са проектирани от Луис Комфорт Тифани и изработени от неговото студио в Ню Йорк. Интериорът е изключително завладяващ, с ветрилообразния сводест таван, резбованата дървена облицовка и със зашеметяващия набор от витражи на Луис Тифани.

Камбанарията и прозорците произведени от Тифани са непосредствено и впечатляващо свидетелство за щедростта на Рийд, който построява църквата в памет на своите родители. Смята се, че църквата в Ричмънд е една от десетте църкви в страната, които са запазили и имат всички прозорци на Тифани Студио.

Сент-Шапел, Париж

Макар, че Нотр Дам и базиликата Сакре-Кьор да са две от най-известните религиозни сгради в Париж, Сент-Шапел спира дъха – поне що се отнася до витражите. Построен през 13-ти век в готически стил, параклисът разполага с 1 113 витража разположени в 15 изключителни стъклени покрива с височина 15 метра, всеки от които изобразява библейски сцени.

Основният двигател за построяването на катедралата е Луи IX, който изиграва значителна роля и за самия дизайн на сградата. След като купува редица реликви /22 на брой/ от Страстите Христови, сред които фрагмент от Истинския кръст и Короната от тръни, той решава да построи паметник, достоен за тези съкровища. Така храмът е изграден за изключително кратък срок – за по-малко от 7 години, а Париж се превръща в очите на средновековна Европа в „нов Йерусалим“.

Пострадал от пожари през 1630 г. и 1776 г., както и по време на Революцията, Сент-Шапел е служил за склад за брашно и за архивно хранилище на съдебната палата. Прозорците се зазиждат, а витражите се унищожават или разглобяват като част от тях се разпръскват на пазара на изкуство, особено в Англия.

Благодарение на натиска на общественото мнение и велики защитници като Виктор Юго, Сент-Шапел е спасен от унищожение и реставриран. Днес две трети от изключителните стъклописи са оригинални. Внимателната реставрация на прозорците е завършена през 2015 г.

Базиликата Ла Саграда Фамилия, Барселона, Испания

Оригиналният чертеж на базиликата Ла Саграда Фамилия, е направен през 1882 г. от Франсиско де Паула дел Вилар, който следва доминиращите насоки на времето типични за неоготиката. Поради причини от техническо естество, Вилар напуска и ролята на водещ архитект поема талантливият Антони Гауди, който дава нова насока на проекта. Той преосмисля светилището като по-иновативна, модерна сграда и го превръща в амбициозен проект за църква на бъдещето.

Гауди посвещава целия си живот по изграждането на храма, но до смъртта си през 1926 г., успява да остави завършена само камбанарията, посветена на апостол Бернабе. След повече от 140 години от полагането на крайъгълния камък, строителството на базиликата продължава и днес Саграда Фамилия е завършена приблизително на 70%. Очаква се да бъде довършена през 2026 г., когато ще се отбележат 100 години от смъртта на Гауди.

Един от ключовите елементи на архитектурата на Саграда Фамилия е използването на светлина и цвят. Гауди е вярвал, че светлината играе решаваща роля в създаването на духовна атмосфера. Той проектира стъклописите на базиликата и вътрешното оформление, за да увеличи максимално играта на светлината през целия ден.

Блестящите витражи са добавка от 21-ви век, които помагат да се завърши визията на Гауди за „църква на хармонична светлина“. Декорациите отразяват ценностите и вижданията на гениалния архитект като правят църквата толкова близка до това да изглежда като рай.

В изработката на големите витражи на базиликата са използвани красиви нюанси на жълто, синьо, зелено и червено, които символизират светлината, водата, раждането и възкресението на Исус. За да се постигне баланс между цветовете на стъклото и естествената светлина, прозорците са разположени по начин, който позволява на слънчевите лъчи да осветяват интериора в симфония от цветове, създавайки хипнотизираща и спокойна среда. Ярко оцветените прозорци са поставени отдолу, а полупрозрачните отгоре.

Днес фасадата на Рождество Христово и криптата на храма са част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Page updated

Google Sites

Report abuse